Burkholderia cepacia complex

Burkholderia cepacia complex източник: http://inspiro-bg.com/bakterialni-infektsii-pri-mukovistsidoza/ Burkholderi cepacia е комплекс, който се състои от най-малко 17 близкородствени бактериални вида със сходни фенотипни особености, обозначавани като геномовари. Тези Gram-негативни бактерии притежават изключителна метаболитна гъвкавост, позволяваща адаптацията им към широк кръг местообитания – изолирани са от почва, вода и растения. При хора се установяват като причинители на опортюнистични инфекции. Голямото им разнообразие създава диагностични трудности (изолирането и точната им идентификация). В част от случаите изолатите не се идентифицират или се идентифицират погрешно като други видове. От друга страна геномоварите могат да се диференцират само с молекулярно-генетични методи. Първоначално Burkholderi cepacia е известен като причинител на кафяво гниене по лука. Като патоген в пациенти с КФ, B. cepacia complex е описан за пръв път в началото на 80-те години. Първоначалните проучвания отбелязват подчертаната вирулентност на този бактериален вид и т. нар. „cepacia-синдром”, изразяващ се в повишена температура, бърза пулмонарна детериорация с последваща некротизираща пневмония, бактериемия и висок леталитет (62%)38. Понастоящем е известно, че инфекциите с B. cepacia complex могат да имат различна клинична изява – от асимптомно носителство или колонизация до развитие на хронична, преходна или интермитентна инфекция. От пациенти с кистична фиброза са изолирани щамове, представители на всички видове B. cepacia complex. Болшинството от изолатите принадлежат към видовете B. cenocepacia и B. multivorans. Щамове на B. multivorans, B. cepacia, и B. dolosa са високо трансмисивни чрез социални контакти сред пациентите. Видовото разпространение варира географски, като B. cenocepacia е преобладаващ в Северна Америка, а B. multivorans е най-обичаен в Европа. Щамове на B. cepacia complex са открити в храчки на пациенти с кистична фиброза във висока концентрация, а самите бактерии могат да се запазят продължително време жизнени върху различни повърхности. В клинични условия тези патогени са изолирани от вода (водопроводна и дестилирана), диализна апаратура, небулайзери, катетри, кръвно-газови анализатори, термометри, разтвори и интравенозни флуиди44. Трансмисия от пациент на пациент се осъществява както в болнични, така и в извънболнични условия при директен или индиректен контакт с инфектирани секрети. Това налага изолирането на пациентите, инфектирани с B. cepacia complex от други пациенти с кистична фиброза, включително и от тези, които вече са заразени, тъй като щамовете, които са потенциално по-вирулентни, могат да изместят първоначалния щам.

Генетични дефекти при пациентите с муковисцидоза в България

Генетични дефекти при пациентите с муковисцидоза в България Брой № 3(15) / септември 2011, Кистична фиброза (муковисцидоза) източник: http://inspiro-bg.com/genetitchni-defekti-pri-patsientite-s-mukovistsidoza-v-balgariya/ Много определения могат да бъдат дадени за болест­та муковисцидоза (М). От повърхностната представа за болест на екзокринните жлези, съвременната представа на болестта е еволюирала до генетичната концепция за рецесивна болест, свързана с молекулни дефекти в CFTR гена (Cystic Fibrosis Transconductance Regulator), намиращ се на 7-ма хромозома. Пулмолозите се сблъскват с повтарящи се инфекции на дихателните пътища, водещи до прогресивно увреждане на белите дробове. Независимо какви определения ще бъдат използвани, не трябва да се забравя, че стотици хиляди пациенти по света живеят с множеството проблеми, причинени от болестта. Повече от 20 години след откриване на гена, стоящ в основата на болестта муковисцидоза, усилията на изследователите са насочени към опознаване на функциите и регулацията на всички нива – клетъчно, тъканно, органно – целящо разработването на все по- ефективни терапевтични подходи1. Генетичните дефекти при муковисцидозатаВ редица отношения муковисцидозата се превърна в „моделно” заболяване. Тя е идеален пример за висока алелна хетерогенност. До 2011 г. генетичните анализи при пациенти разкриха 1553 молекулни дефекта, свързани с болестта, както и 336 варианта2. Най-честата мутация в гена е F508del, описана при приблизително 70% от пациентите по света. Трябва да се отбележи, че честотата й варира силно в различните популации. За Европа е характерен градиент от северозапад към югоизток с по-ниска честота на проява на този молекулен дефект в южните популации. Интересен факт е, че възрастта на F508del се определя на около 50 000 години и разликите в нейната честота свидетелстват за миграциите на популациите в Европа през този период3.Същите механиз­ми на възникване на мутации в CFTR гена и последващото им разпространение в определени географски райони придават специфичен профил на молекулните характеристики на болестта за всяка страна. Вероятността за раждане на дете с муковисцидоза също показва популационни и географски разлики и се определя въз основа на честотата на носителство в дадена страна. За България проучвания на Лаборатория по Клинична генетика (Националната Генетична лаборатория ) показват, че 1/33 човека е носител, което предполага, че около 1 /3600 деца ще бъде засегнато от муковисцидоза. В нашата страна до 2011 година генетичните дефекти, свързани с болестта, са изследвани и описани при 391 пациенти. Мутацията F508del се открива при 83% от тях, като в 40% тя е в хомозиготно състояние, а в останалите е в комбинация с друг молекулен дефект в гена. Едва при 16% от пациентите е намерена комбинация от редки генетични дефекти. Именно редките мутации представляват основен проблем при разработването на унифицирани диагностични стратегии при муковисцидоза. Друг проблем е, че при откриване на нова мутация в гена не винаги е възможно да се докаже или да се предвиди нейният ефект върху функцията му. Това налага обемни изследвания, включващи анализ на цялата кодираща и на регулаторните последователности на CFTR гена, за да се изключат и други възможни промени. В българската популация до сега са намерени общо 38 мутации, като освен F508del само четири други се срещат с честота над 2% – N1303K, G542X, 2183A A-G и R347P (Таблица 1)4. Останалите са редки или уникални дефекти, намиращи се в 17 от общо 27- те екзона на гена. За пръв път при български пациенти бяха описани и така наречените комплексни алели, съдържащи две различни мутации5.