Burkholderia cepacia complex

Burkholderia cepacia complex източник: http://inspiro-bg.com/bakterialni-infektsii-pri-mukovistsidoza/ Burkholderi cepacia е комплекс, който се състои от най-малко 17 близкородствени бактериални вида със сходни фенотипни особености, обозначавани като геномовари. Тези Gram-негативни бактерии притежават изключителна метаболитна гъвкавост, позволяваща адаптацията им към широк кръг местообитания – изолирани са от почва, вода и растения. При хора се установяват като причинители на опортюнистични инфекции. Голямото им разнообразие създава диагностични трудности (изолирането и точната им идентификация). В част от случаите изолатите не се идентифицират или се идентифицират погрешно като други видове. От друга страна геномоварите могат да се диференцират само с молекулярно-генетични методи. Първоначално Burkholderi cepacia е известен като причинител на кафяво гниене по лука. Като патоген в пациенти с КФ, B. cepacia complex е описан за пръв път в началото на 80-те години. Първоначалните проучвания отбелязват подчертаната вирулентност на този бактериален вид и т. нар. „cepacia-синдром”, изразяващ се в повишена температура, бърза пулмонарна детериорация с последваща некротизираща пневмония, бактериемия и висок леталитет (62%)38. Понастоящем е известно, че инфекциите с B. cepacia complex могат да имат различна клинична изява – от асимптомно носителство или колонизация до развитие на хронична, преходна или интермитентна инфекция. От пациенти с кистична фиброза са изолирани щамове, представители на всички видове B. cepacia complex. Болшинството от изолатите принадлежат към видовете B. cenocepacia и B. multivorans. Щамове на B. multivorans, B. cepacia, и B. dolosa са високо трансмисивни чрез социални контакти сред пациентите. Видовото разпространение варира географски, като B. cenocepacia е преобладаващ в Северна Америка, а B. multivorans е най-обичаен в Европа. Щамове на B. cepacia complex са открити в храчки на пациенти с кистична фиброза във висока концентрация, а самите бактерии могат да се запазят продължително време жизнени върху различни повърхности. В клинични условия тези патогени са изолирани от вода (водопроводна и дестилирана), диализна апаратура, небулайзери, катетри, кръвно-газови анализатори, термометри, разтвори и интравенозни флуиди44. Трансмисия от пациент на пациент се осъществява както в болнични, така и в извънболнични условия при директен или индиректен контакт с инфектирани секрети. Това налага изолирането на пациентите, инфектирани с B. cepacia complex от други пациенти с кистична фиброза, включително и от тези, които вече са заразени, тъй като щамовете, които са потенциално по-вирулентни, могат да изместят първоначалния щам.
Един от главните проблеми, свързани с инфекциите с B. cepacia complex ,е тяхната резистентност към повечето клинично употребявани антибиотици, включително аминогликозиди, хинолони, полимиксини и β-лактами39. Мултирезистентността на тези бактерии е резултат от различни ефлукс-помпи, които ефективно отстраняват антибиотиците от клетката и намаляват контакта между антимикробния агент и повърхността на микробната клетка. B. cepacia complex продуцират и ензими, способни да инактивират АБ. Също така формирането на биофилм и промените в клетъчната обвивка понижават пропускливостта на мембраната за АБ3. Според нови изследвания, биофилмите на B. cepacia complex са по-резистентни към АБ, в сравнение с тези на P. aeruginosa. Бактериите от B. cepacia complex са устойчиви на действието на неутрофилите и на антимикробните пептиди, произвеждани от епителните клетки на ДП, като лизозим, лактоферин и фосфолипаза А248.