Муковисцидоза и бактериални инфекции на респираторния тракт

Муковисцидоза и бактериални инфекции на респираторния тракт

Патологичните промени в белия дроб, който е един от основните засегнати органи, се проявяват изключително като хронични инфекции. Тези усложнения обуславят прогресивното влошаване на белодробната функция и въпреки че понастоящем средната продължителност на живота при пациенти с муковисцидоза е увеличена значително (главно поради подобряване на антимикробната терапия), хроничната белодробна инфекция остава една от водещите причини за летален изход¹⁶.
До момента източниците на повечето патогени, откривани при пациенти с муковисцидоза, остават ненапълно изяснени. Потенциалните резервоари включват околната среда (почва и вода), болничната среда с контаминирано медицинско оборудване, други контаминирани обекти, както и други пациенти със същото заболяване. Предаването се осъществява при директен или индиректен контакт с инфектирани секрети или по въздушно-капков път. Въздушна трансмисия на частици, които остават суспендирани във въздуха известно време (минути или часове) и се разпространяват на големи разстояния чрез вентилационни системи, не е документирана. Пациентите и членовете на семействата, които нямат КФ, не предават бактериални патогени на болните¹⁷.
Основният патофизиологичен процес при муковисцидозата е невъзможността за нормално очистване на дихателните пътища (ДП) от полепналите мукозни плаки, които оформят огнища на хронични бактериални инфекции. Бактериите обикновено формират макроколонии, растящи в биофилм (тип растеж, при който отделните бактериални клетки са включени в общ извънклетъчен матрикс). Този биофилм се явява бариера, препятстваща действието на антимикробните агенти и имунните механизми, и по този начин се поддържа бактериалната персистенция. Веднъж установила се, такава инфекция рядко и трудно може да бъде изкоренена^18,19. Инфекцията се усложнява още повече от синтезираните и освободени бактериални продукти, които дифундират до подлежащите епителни клетки, допълнително стимулират производството на слуз и индуцират цитокинов имунен отговор, водещ до увреждане на епитела^20,21.
Най-често дихателните пътища на заболелите са колонизирани или инфектирани още в ранна детска възраст. Първоначално се откриват Staphylococcus aureusи Haemophilus influenzae, които увреждат епитела на ДП, което благоприятства евентуалната им замяна с Pseudomonas aeruginosa²². Той е патогенът с най-голяма клинична значимост, а най-добре е проучена трансмисията на Burkholderia cepacia complex. Други типични патогени за пациентите с кистична фиброза са Stenotrophomonas maltophilia, Achromobacter xylosoxidans, атипични микобактерии, гъби (род Aspergillus), а също и някои респираторни вируси (респираторно-синцитиален, грипен, аденовирус)^17,23.

Pseudomonas aeruginosa

Големият брой проучвания, целящи уточняване на първоначалния източник на P. аeruginosa в болни от КФ, не установяват такъв. Тези бактериии могат да се запазят жизнени за продължителен период от време: немукозни щамове, суспендирани във физиологичен разтвор могат да оцелеят 24 часа върху суха повърхност, а мукозните – за 48 или повече часа, а в храчки на пациенти с КФ – до 8 дни на суха повърхност²⁴. Като потенциални източници се разглеждат болничната среда (с контаминирани различни предмети, консумативи и апаратура) и заразените хора. В случаите, когато щамовете P. аeruginosa от клиничната среда съвпадат с тези на пациентите, не е ясно дали самите пациенти са източникът на контаминация на средата, или са придобили бактериите от източник в болничната среда. Съществуват данни и за трансмисия от пациент на пациент (главно при по-продължителни социални контакти), поради което са необходими мерки за инфекциозен контрол – изолиране на заразените, налагане на стриктна хигиена на болните и персонала и клинично обучение¹⁷.
Хроничната инфекция с P. аeruginosa е доказаната главна причина за влошаване на белодробната функция и за леталитета при пациентите с КФ. Тази инфекция води до увреждане на повърхността на епитела на респираторния тракт и прогресивно намаляване на проходимостта на ДП и стимулира интензивен възпалителен процес²². Възможно обяснение за това, защо точно този бактериален вид е преобладаващият патоген при КФ, дава откритието, че нормалният CFTR-протеин, освен да изпълнява функцията на хлориден канал и регулатор на други йонни канали, служи и като специфичен клетъчен рецептор за свързване на P. аeruginosa. Дефектът в този протеин води до невъзможност да се изчистят бактериалните клетки от епитела и увеличаване на числеността им в белите дробове²⁵.
В хода на хроничната инфекция пациентите претърпяват периодични екзацербации, налагащи прилагането на антибиотици (АБ). Антибиотичната терапия и профилактика значително ограничават заболеваемостта и ранната смъртност, причинени от инфекции при пациентите с КФ. Подчертаната способност на P. аeruginosa да развива и повишава през цялото време своята резистентност към много от обичайно употребяваните антибиотици е причина за невъзможността да бъде премахнат от белите дробове на заболелите и го прави изключително проблематичен за тях, а ефективността на терапията става все по-сложна задача^22,26.
Важна особеност на P. аeruginosa e склонността му да се изменя в мукоиден фенотип, вероятно иницииращ етапа на хроничната инфекция в хода на заболаването. Мукоидният фенотип е резултат от производството на полизахарид, известен като алгинат (мукоиден екзополизахарид). Включването на колонии Pseudomonas в произведения в големи количества алгинат, формира биофилм. Наличието му е определящо за повишаването на резистентността както към имунните механизми, така и към антибиотиците. С прогресирането на белодробната болест P. аeruginosa често е единственият микроорганизъм, изолиран от храчки и може да бъде представен от няколко типа колонии, в повечето случаи с различна чувствителност към АБ и обикновено единият от тях е мукоиден^18,27,28,29.
Съществуват данни, че мукусът на дихателните пътища при пациентите с кистична фиброза може да поддържа хипоксични или дори анаеробни зони близо до повърхността на епитела, а P. аeruginosa е способен да се адаптира към такава хипоксична среда. Тези обстоятелства затрудняват диагностиката и терапията, тъй като физиологията и чувствителността на P. aeruginosa към АБ се различават при аеробни и анаеробни условия (например макролидите са по-ефективни в бедна на кислород среда). Идентифицирането на гените, важни за анаеробния растеж, може да даде нови насоки в търсенето на ефективни терапевтични подходи^15,30,31.

Burkholderia cepacia complex

Burkholderi cepacia е комплекс, който се състои от най-малко 17 близкородствени бактериални вида със сходни фенотипни особености, обозначавани като геномовари^32,33. Тези Gram-негативни бактерии притежават изключителна метаболитна гъвкавост, позволяваща адаптацията им към широк кръг местообитания – изолирани са от почва, вода и растения. При хора се установяват като причинители на опортюнистични инфекции³⁴. Голямото им разнообразие създава диагностични трудности (изолирането и точната им идентификация). В част от случаите изолатите не се идентифицират или се идентифицират погрешно като други видове. От друга страна геномоварите могат да се диференцират само с молекулярно-генетични методи^35,36.
Първоначално Burkholderi cepacia е известен като причинител на кафяво гниене по лука³⁷. Като патоген в пациенти с КФ, B. cepacia complex е описан за пръв път в началото на 80-те години. Първоначалните проучвания отбелязват подчертаната вирулентност на този бактериален вид и т. нар. „cepacia-синдром”, изразяващ се в повишена температура, бърза пулмонарна детериорация с последваща некротизираща пневмония, бактериемия и висок леталитет (62%)³⁸. Понастоящем е известно, че инфекциите с B. cepacia complex могат да имат различна клинична изява – от асимптомно носителство или колонизация до развитие на хронична, преходна или интермитентна инфекция^17,39.
От пациенти с кистична фиброза са изолирани щамове, представители на всички видове B. cepacia complex. Болшинството от изолатите принадлежат към видовете B. cenocepacia и B. multivorans⁴⁰. Щамове на B. multivorans, B. cepacia, и B. dolosa са високо трансмисивни чрез социални контакти сред пациентите⁴¹. Видовото разпространение варира географски, като B. cenocepacia е преобладаващ в Северна Америка, а B. multivorans е най-обичаен в Европа⁴².
Щамове на B. cepacia complex са открити в храчки на пациенти с кистична фиброза във висока концентрация, а самите бактерии могат да се запазят продължително време жизнени върху различни повърхности⁴³. В клинични условия тези патогени са изолирани от вода (водопроводна и дестилирана), диализна апаратура, небулайзери, катетри, кръвно-газови анализатори, термометри, разтвори и интравенозни флуиди⁴⁴. Трансмисия от пациент на пациент се осъществява както в болнични, така и в извънболнични условия при директен или индиректен контакт с инфектирани секрети. Това налага изолирането на пациентите, инфектирани с B. cepacia complex от други пациенти с кистична фиброза, включително и от тези, които вече са заразени, тъй като щамовете, които са потенциално по-вирулентни, могат да изместят първоначалния щам^17,45,46.
Един от главните проблеми, свързани с инфекциите с B. cepacia complex ,е тяхната резистентност към повечето клинично употребявани антибиотици, включително аминогликозиди, хинолони, полимиксини и β-лактами³⁹. Мултирезистентността на тези бактерии е резултат от различни ефлукс-помпи, които ефективно отстраняват антибиотиците от клетката и намаляват контакта между антимикробния агент и повърхността на микробната клетка. B. cepacia complex продуцират и ензими, способни да инактивират АБ. Също така формирането на биофилм и промените в клетъчната обвивка понижават пропускливостта на мембраната за АБ^36,47. Според нови изследвания, биофилмите на B. cepacia complex са по-резистентни към АБ, в сравнение с тези на P. aeruginosa¹⁹. Бактериите от B. cepacia complex са устойчиви на действието на неутрофилите и на антимикробните пептиди, произвеждани от епителните клетки на ДП, като лизозим, лактоферин и фосфолипаза А2⁴⁸.

Staphylococcus aureus

S. aureus често е първият микроорганизъм, изолиран от респираторния тракт на деца с КФ⁴⁹. В миналото, преди въвеждането на антибиотично лечение, стафилококовата инфекция в някои случаи е била смъртоносна в ранна детска възраст. Днес този риск не е толкова голям, но при пациентите с КФ, които не получават подходящата антибиотична терапия, преобладава в голяма степен назалната колонизация със S. aureus в сравнение с тези, получили лечение или подлежащи на здравен контрол⁵⁰. Орофарингеални култури, положителни за S. aureus, могат да бъдат индикатор за наличието му и в долните ДП. В този случай става въпрос за патологична ситуация, но до момента не е напълно изяснено при каква част от пациентите се развива изявено болестно състояние. Възможно обяснение дава фактът, че рутинната употреба при тези пациенти на анти-стафилококови АБ, потенциално предотвратява прогресия на инфекцията до етап, в който да бъде идентифицирана клинично²². От друга страна, чрез продължителната антистафилококова терапия и профилактика се постига супресия на S. aureus, но се повишава рискът от колонизация с P. aeruginosa⁵¹. Други изследвания показват, че S. aureus е ко-инфекциозен патоген, асоцииран с P. aeruginosa и адитивният ефект на двата бактериални вида предизвиква много по-интензивен възпалителен процес⁵². От ДП на пациенти с КФ могат да бъдат изолираниS. aureus- варианти с малки колонии (small-colony variant – SCV, наричани още джуджешки). Тези бавно растящи морфологични варианти имат дребни, непигментирани и нехемолитични колонии и се асоциират с по-напреднал стадий на заболяването. Предполага се, че този специфичен фенотип S. aureus е включен в персистенцията на хроничните инфекции, като факторите, определящи появата му, могат да бъдат пониженото тегло, напредналата възраст на пациентите и предходна профилактика с триметоприм/сулфаметоксазол⁵³.
Напоследък се отчита повишена честота на инфекциите с метицилин-резистентни S. aureus (MRSA) при пациенти с Кф⁵⁴. Броят на пациентите с MRSA е значително по-висок сред хоспитализираните. Този факт вероятно отразява различията в тежестта на заболяването, третирането с АБ и вътреболничното придобиване на патогена [17]. Все пак изследванията са показали, че MRSA не засяга значително респираторната функция⁵⁵. Един и същи щам MRSA може да персистира с години в пациенти с КФ. Счита се, че трансмисията между такива пациенти се улеснява при хоспитализация⁵⁶.

Stenotrophomonas maltophilia

Ролята на S. maltophilia като нозокомиален опортюнистичен патоген, особено сред изтощени и имунокомпрометирани пациенти в интензивни отделения е добре известна. Съобщава се за нарастване на относителния дял / от около 2% / на изолираните предимно от материали на дихателната система щамове S. maltophilia⁵⁷. Описани са разнообразни клинични синдроми, включително бактериемия, пневмония, уринарнии, раневи и очни инфекции, ендокардит, менингит, остеохондрит, перитонит^58,59. Разпространението му сред болните от муковисцидоза нараства все повече в последните години, но сред различните центрове за КФ докладваните стойности значително варират¹⁷. В някои случаи е затруднена неговата идентификация, като е възможно погрешно да бъде отнесен към B. cepacia complex³⁵.
До момента доказателстата за предаването на S. maltophilia от пациент на пациент са малко, а широкото му разпространение в околната среда показва, че заразяване от там е много вероятно⁵⁸. Предпоставка за придобиването му от пациентите с муковисцидоза е продължителното приемане на орални, аерозолни и интравенозни АБ⁶⁰. Колонизация на ДП се среща в около една трета от случаите, въпреки че е спорно дали тя води до клинична изява⁶¹.
S. maltophilia демонстрира високи нива на вродена или придобита резистентност към различни АБ, ограничавайки драстично наличните възможности за терапия. Резистентността може да се дължи на редуцирана мембранна пропускливост или на ефлукс помпи, както и на аминогликозид-модифициращи ензими и продукция на метало-бета-лактамаза⁶². Има данни, че S. maltophilia е способен в in vitro условия да адхерира към бронхиални епителни клетки, получени от заболели, и да формира биофилм. Това вероятно има връзка с персистенцията и разпространението му в организма на пациенти с КФ⁶³. От заболелите са изолирани и S. maltophilia- варианти с малки колонии (SCV-фенотип). Те са потенциален прoблем за лечението по няколко причини: не растат добре на основните хранителни среди, правейки откриването и идентифицирането им много трудни; чувствителността им не може да се определи категорично чрез конвенционалните методи; те са потенциално резистентни на триметоприм/сулфаметоксазол⁶⁴.

Achromobacter xylosoxidans

Този Gram-негативен микроорганизъм обикновено се среща в болничната среда и причинява опортюнистични инфекции, като бактериемия, менингит и пневмония. Повечето инфекции са нозокомиални и като техни източници се разглеждат контаминирани дезинфекциращи разтвори, диализни флуиди, физиологичен разтвор, вода⁶⁵.
Разпространението на A. xylosoxidans сред пациенти с муковисцидоза нараства, в много от случаите като коинфекция с P. аeruginosa⁶⁶. Инфекциите често са преходни, но са възможни и хронични с персистенция на един и същи щам в продължение на няколко години⁶⁷. Епидемиологията на този вид не е напълно уточнена, но има няколко съобщения за трансмисия между пациенти с цистична фиброза¹⁷.

Haemophylus influenzae

Този микроорганизъм се изолира обикновено от деца с КФ и по-рядко от възрастни. Възможно обяснение на този факт е, че при възрастните пациенти с КФ H.Influenzaе бива скрит от мукоиден P. аeruginosa ³⁶. Предизвиква хронични инфекции и остри екзацербации и вследствие на дълготрайната терапия с АБ развива резистентност^68,69. Механизмите на резистентност се дължат на хипермутации и сред щамовете H.Influenzaе, изолирани от пациентите с муковисцидоза, подчертано пробладават хипермутабилните. В някои случаи резистентен щам може да персистира до 7 години, а много от пациентите са колонизирани с няколко щама⁷⁰. Съобщава се и за формиране на биофилм върху епитела на ДП⁷¹.

Атипични микобактерии

Атипичните микобактерии са група микроорганизми, обичайни за хроничните белодробни заболявания. Болните от КФ са с повишен риск от колонизация или инфектиране. При тях, с увеличаването на продължителността на живота им, може да се повиши и възможността за разпространение на микобактериите^17,72. Като най-чести причинители на инфекции при муковисцидоза се отчитат Mycobacterium abscessus, M. avium, M. intracellulare, M. fortuitum, M. gordonae и M. kansasii^73,74. Видовете се различават значително по отношение на тяхната епидемиология и най-вероятно вирулентност в цистичната фиброза⁵⁸.
Атипични микобактерии се срещат най-вече в дол­ните ДП на подрастващи и възрастни пациенти с муковисцидоза. Случаи на трансмисия от човек на човек и нозокомиално заразяване са изключително редки или липсват. Това се потвърждава от факта, че няма корелация между статуса на пациентите по отношение на атипичните микобактерии и броя и продължителност­та на хоспитализациите⁷⁵.
Като цяло, броят на пациентите с КФ, инфектирани с атипични микобактерии, е относително нисък, въпреки че е нараснал броят на съобщенията, които отбелязват увеличаване на случаите на инфектиране или колонизация. За момента тези данни не са съвсем точни, тъй като култивирането на пробите за микобактерии все още не е рутинна процедура при микробиологичното изследване на пациентите в повечето лаборатории^17,58. Рисков фактор за придобиването им е употребата на интравенозни и аерозолни АБ⁷⁶. Влиянието на тези микроорганизми върху състоянието на пациентите не е изяснено. Според някои проучвания, такива пациенти, инфектирани с атипични микобактерии и наблюдавани в продължение на 15 месеца, не демонстрират влошаване на белодробната функция⁷⁷.

Aspergillus ssp.

Най-често срещаният вид сред пациентите с КФ е Aspergillus fumigatus, в по-малка степен – други видове от род Aspergillus и много рядко представители на други родове плесени. Aspergillus ssp. могат да колонизират ДП на заболелите, като в някои случаи причиняват и алергична бронхопулмонална аспергилоза. Клиничната диагноза е затруднена, тъй като симптомите са неспецифични и наподобяват бактериална инфекция¹⁷. Отбелязани са редки случаи на аспергилом и инвазивна аспергилоза при пациенти с муковисцидоза^78,79. Вероятността за инфек­тиране с A. fumigatus е относително ниска при деца и нараства с увеличаване на възрастта⁸⁰. Профилактиката с АБ (в перорална и аерозолна форма) е рисков фактор за колонизация с Aspergillus ssp., но белодробната функция не се влошава при колонизираните пациенти⁸¹.
Видовете от род Aspergillus са разпространени повсеместно и поради този факт инфекциите не могат да бъдат напълно предотвратени, но би могло да се ограничи продължителната експозиция на уязвимите пациенти, като се избягва пребиваването им в прашни или влажни помещения¹⁷.

Терапия на респираторните инфекции при муковисцидоза

Подходящата антибиотична терапия срещу бактериалните патогени, изолирани от респираторния тракт, е съществена част от лечението на белодробното заболяване при муковисцидоза. В повечето случаи се назначава антибиотично лечение в три отделни направления: първо, по време на ранното белодробно заболяване пациентите получават АБ, които да отложат хроничната колонизация с P.аeruginosa; второ, при вече колонизирани пациенти с патогени като P.аeruginosa и S. aureus се предприема поддържаща антибиотична терапия, която да забави влошаването на белодробната функция и да редуцира честотата на екзацербациите; трето, при хоспитализиране по повод настъпило обостряне се провежда интензивен антибиотичен курс, който да облекчи симптоматиката и да възстанови белодробната функция. Изборът на АБ трябва да се основава на периодичното изолиране и идентифициране на патогена от респираторните секрети и неговата антибиотична чувствителност. Безразборна употреба на АБ без обосновка и уточнена продължителност на лечението трябва да се избягва⁸².
Щамовете P. аeruginosa, които предизвикват ранната инфекция при деца с КФ са по-чувствителни и не-мукоидни. Проведено е проучване на базата на двойно слепи плацебо-контролирани клинични изпитания, което е показало подчертано редуциране числеността на патогена в долния респираторен тракт и ерадикацията му чрез третиране инхалаторно с тобрамицин (300 мг, два пъти дневно за 28 дни). Инхалаторното прилагане на антибиотика осигурява неговата висока концентрация директно в долните ДП и се избягва ото- и нефротоксичността му, което е особено важно при тази възрастова група⁸³. Продължаващата антибиотична супресия намалява честотата на реинфекциите⁸².
При поддържащата терапия на стафилококови инфекции е по-подходящо периодичното приемане на АБ. Продължително третиране с антистафилококови препарати не се препоръчва, тъй като по този начин се ерадикира S. aureus , но се селектира P. аeruginosa в ДП. Срещу стафилококите се прилага някой от следните АБ: диклоксацилин, цефалексин, амоксицилин/клавуланова киселина, еритромицин, кларитромицин, азитромицин, клиндамицин. Сериозен проблем е появата на MRSA, вследствие на безразборната употреба на антистафилококови АБ. В този случай заболелите се третират с ванкомицин, като алтернативните варианти включват клиндамицин, триметоприм/ сулфаметоксазол и хинолони, при доказване на тяхната активност⁸². Някои щамове MRSA са резистентни на гликопептиди (ванкомицин) и при тези условия могат да бъдат приложени оксазолидинони (линезолид)^84,85.
За поддържаща терапия при колонизация с P. аeruginosa се прилага тобрамицин инхалаторно. Разработват се и инхалаторни форми на други класове на АБ, като β-лактами – в клинично проучване е аерозолен азтреонам , показал много добър ефект. Флуорохинолоните са подходящи в перорална форма – ципрофлоксацинът е сред най-често използваните хинолонови препарати. Той притежава широкоспектърна антибактериална активност и бактерицидно действие срещу P. аeruginosa⁸². Появата на резистентни на ципрофлоксацин и други хинолони S. aureus и P. аeruginosa се асоциира с монотерапия, по-продължителна от 3-4 седмици⁸⁶. Макролидите като еритромицин, кларитромицин и азитромицин са също ефективни за лечение на хроничните инфекции с P. аeruginosa на ДП на пациенти с КФ⁸⁷.
Инфекции с H. influenzaе се третират с ампицилин. Поради нарастване степента на резистентност към аминопенецелените през 70-те години (20-60% и повече), се прилага ампицилин/сулбактам. Резистентността към аминопеницилини се дължи на продукция на β-лактамаза ТЕМ-1. Подходящи са и цефалоспорини II – III генерация⁸⁸.
Пулмоналните екзацербации се характеризират с различни честота и интензитет. При по-леки такива, когато са налице някои симптоми на обостряне, като цяло пациентите се третират амбулаторно с перорални и аерозолни АБ въз основа на резултатите от микробиологичните изследвания, както и с бронходилататори, противовъзпалителни и медикаменти, подпомагащи изчистването на ДП. При пациенти, проявяващи повече признаци на екзацербация, стандартната терапия включва интравенозно въвеждане на два антибиотика за 14 до 21 дни. Обикновено се налага хоспитализиране и прилагане на много терапевтични интервенции като орално и парентерално допълнително подхранване, бронходилататорна терапия и кортикостероиди^82,89. Изборът на подходящи АБ е в зависимост от последните резултати от микробиологичното изследване на респираторните секрети. Препоръчва се комбинация от аминогликозид и β-лактам за осигуряване на синергичен ефект и забавяне появата на резистентност⁹⁰. Мултирезистентни щамове се развиват при хронично инфектираните с P. аeruginosa пациенти. Те са устойчиви на два от трите основни класа антипсевдомонасни АБ– β-лактами, аминогликозиди и хинолони. В този случай оптималният избор на АБ се базира на резултатите, получени от референтна лаборатория⁸².
Видовете от B. cepacia complex често са високо резистентни. При тях също се прилагат комбинации, като най-висока активност се отчита при комбинирането на хлорамфеникол с миноциклин или с цефтазидим⁹¹. Освен тези, други подходящи комбинации са меропенем-миноциклин, меропенем-амикацин и меропенем-цефтазидим⁹².
Лечението на инфекции, причинени от S. maltophilia и A. xylosoxidans е затруднено поради резистентността им към аминогликозиди и променливата чувствителност към β-лактами и хинолони. И при двата вида терапията трябва да бъде съобразена с резултатите от тестването на чувствителността им. Най-голяма in vitro активност срещу S. maltophilia притежават тикарцилин/клавуланова киселина и триметоприм /сулфаметоксазол, а най-активната комбинация е тикарцилин/клавуланова киселина плюс азтреонам⁹³. Срещу A. xylosoxidans най-активни са карбапенемите (имипенем, меропенем), пиперацилин/тазобактам и миноциклин, а от комбинациите – хлорамфеникол плюс миноциклин, ципрофлоксацин плюс имипенем и ципрофлоксацин плюс меропенем⁹⁴.
Терапията при инфекции с атипични микобактерии зависи от конкретния микобактериален вид. За M. avium е необходимо третиране с комбинация, включваща рифампицин, кларитромицин и етамбутол, продължаващо 12 месеца след негативен микробиологичен резултат. M. аbscessus е особено резистентен. Обичайното лечение се състои в едномесечен курс с имипенем или цефокситин интравенозно, плюс амикацин, последвано от кларитромицин перорално плюс етамбутол за не по-малко от 12 месеца след негативиране. В случай на локални поражения е възможна хирургична намеса⁹⁵.
Лечението на алергичната бронхопулмонална аспергилоза започва с прилагане на системни кортикостероиди в доза 1-2 мг/кг (може да варира) на ден за 2-3 седмици. Съпътстваща терапия с антимикотични агенти като итраконазол (200-400 мг на ден за няколко месеца) може да намали необходимостта от кортикостероиди⁹⁶. Добри резултати са постигнати и с аерозолен амфотерицин Б – самостоятелно или в комбинация с итраконазол или вориконазол⁹⁷.

Инфектираните или колонизирани с различни бактерии пациенти с КФ представляват източник на нозокомиална трансмисия на патогените по време на лечението им. Този факт налага прилагането на стриктни мерки на епидемиологичен контрол – изолиране на заболелите, добра хигиена, дезинфекция, употреба на маски и ръкавици. В резултат на контрола върху бронхопулмоналната бактериална колонизация и острите инфекциозни екзацербации, качеството и продължителността на живота на тези пациенти се повишава значително. В тази връзка, от изключително важно значение е точната идентификация на патогена и изборът на подходяща антибиотична терапия.
източник:http://inspiro-bg.com/bakterialni-infektsii-pri-mukovistsidoza/